Любовница - гордост и предразсъдъци

                               

Аз съм любовница. Недей да подскачаш и да правиш кръгли очи. Почти всяка жена поне веднъж в живота си е била в това амплоа. И не виждам нищо страшно или срамно в тази дума. Любовница - това звучи гордо. И нека съпругите да се гордеят със семейното си положение, не им завиждам. Защото истинската жена признава само едно положение – положението на любовница. При мен моят мъж идва като на празник, за мен пази всичкото си очарование, усмивки, забавни разкази. Вкъщи е унил наборник на семейната повинност, роб на боклукчийската кофа и осребрител на касови бонове. А тук, при мен, той е завоевател на Вселената, супермен, рицар… И аз го приемам такъв, какъвто той иска да изглежда в моите очи. Да, аз никога няма да го видя по домашни чехли пред телевизора, страдащ от стомашно разстройство, оправдаващ се по телефона пред началника, хленчещ на майка си, мрънкащ от болка заради порязан пръст, изнервен от ненавременното сервиране на вечерята. И това е прекрасно! Не разбирам приятелките си, стремящи се да докарат любовника си до състоянието на съпруг. Жената на моя избраник може да спи спокойно - нас ни свързва толкова малко: само любов. Любов в чистия й вид, непретворена в материални подробности, непревърната в скучен ритуал на съвместно поглъщане на храна или гледане на телевизия. И нека съпругата сипва прехвалената си манджа, овкусена с яда и умората й, ябълката от моите ръце винаги ще е по-вкусна. Защото всичко, от което имам нужда е само любов. Да, в един прекрасен ден тази любов ще отмине. Обърни внимание - в прекрасен ден… Всичко живо рано или късно си отива. И не е нужно да се правиш, че чувството ти е вечно, от това то няма да оживее. На мен не ми е необходимо да се преструвам и да лъжа с години, че изпитвам нещо, което няма да се върне. Аз съм само една любовница. В деня, когато си отиде любовта, аз ще се сдобия със свобода, с която да вървя към новата любов. И този ден ще бъде печален, но прекрасен. И нека всички психолози да учат наивните жени, как да удържат чувството за дълги години. Със същия успех биха могли да ни обучават, как да удържим в шепи слънчевата светлина или да консервираме аромата на летния дъжд. Не гоня времето, защото живея за мига. Затова пък този миг е мой изцяло. Тайната на обожаваните от мъжете любовници е проста - никакви планове за бъдещето. Веднъж една приятелка ми каза: “Съпругите ги уважават, а любовниците - не”. Смешно е! “Уважаваната” жена е домашна прислуга, гувернантка, икономка, на която не трябва да се плаща. “Неуважаваната” любовница е тази, за която търсят цветя в зимния град, заради която рискуват кариерата си, чиято гримаса на неудоволствие се равнява на заповед. Пък и човечеството като цяло явно предпочита любовниците. Спомни си няколко знаменити, прославени от историята и литературата жени. И? Това основно са куртизанки, хетери, фаворитки. А съпругите сред тях колко са? Броят се на пръсти. И то само ако са били кралици. Пък и те попадат в аналите съвсем не заради това, че са били добри съпруги. Естествено, можеш да кажеш, че любовниците във всички времена са били користни, взискателни и разточителни, че мъжете се разорявали, за да задоволят капризите им, дарявали са им имения, автомобили, драгоценности. Но нали е било доброволно! Да, аз съм любовница. И нямам намерение да се превръщам в съпруга. Нека някой се опита да съвмести тези противоположни понятия, аз не вярвам в подобна възможност. Това е красива приказка за читателки на розови романи. Любовницата - капризна, чувствена, интересуваща се само от състоянието на собствената си душа, и съпругата - търпелива, прогнозираща, грижовна, пазеща семейното огнище, - това са две несъвместими неща. Жената не е механизъм. Тя не е комбинация от кухненски робот, машина за чисти ризи с функция за отглеждане на деца, и изморените механични обятия на съпругата само ще потвърдят моята банална диагноза: любовта е за любовниците. За съпругите - всичко останало.