Към края сме на една различна година. Година, която започна много обещаващо и нямаше дори намек за това, което ще ни се случи още преди да е затихнал шума от новогодишните наздравици. Преживяхме много и не се знае дали нямаме още за преживяване. Научихме се да си мием ръцете - представете си какво постижение! Припомнихме си какво е да си седим в къщи и да вечеряме храна, приготвена от нас, в семейна обстановка. Припомнихме си какво е да разговаряме с децата си и да се интересуваме от напредванто им в образованието, да ги питаме за проблемите, радостите, трепетите и желанията им. Припомнихме си какво е да прочетеш книга, да седиш на дивана и да говориш с близките си за травиалните неща от живота. Научихме се, че животът не е само скъпи телефони, модни облекла, скъпи и бързи коли и шумни нощни заведения. Устремени към сбъдването на фалшиви желания, за много дълъг период от време забравихме, че простичките неща са онази смес, която ни прави хора. Бяхме забравили да бъдем Човеци. Добротата и съпричастността се бяха превърнали в непознати думи и действия. Допуснахме да забравим кои сме.
Но........ Винаги има "но"...........
Светът е устроен така, че винаги търси равновесие. И именно тази, започнала многообещаващо 2020 г, се оказа крайъгълния камък за това равновесие. Някои от нас, надявам се по-голямата част , вероятно са разбрали този намек на природата!? Сигурна съм, че има и такива, които не са разбрали намека, но също така се надявам, те да са много по-малко от разбралите. Пожелавам на всички годината, която чука на вратата да им донесе онова, което ще направи живота им по-добър, по-възвишен, по-спокоен и изпълнен със смисъл. Нека да бъдем по-добри. И най-вече- нека да бъдем Хора.
Весели Коледни и новогодишни празници!
