Самота

Затворена между четири стени, седя сама със своите спомени…………...

Заключена в миналото - проклинаща пустите и празни дни на настоящето……

Един прозорец от света ме дели, а аз гледам през него с дълбоките си и изпълнени с мъка невиждащи, но страдащи очи………….

Навън вали - животът кипи, но е късно - свършили са вече дните ми……….... Годините минават  между  тези четири стени,  надежда вече няма, да не говорим за мечти!!!  В очите ми  съзираш едно изплашено дете - сякаш предусещащо,  че животът ще спре…………….. 

Тъмнината ме плаши и обгръща ме в захлас, нямам вече думи – имам само плач, но без глас..........

При него аз отивам с търсещи очи, щом сама остана, неспокойството е моята сестра и черни мисли се промъкват - страхът от смърт, от самота……..

Тогава идваш ти, но в мислите ми  и  към теб протягам аз ръка,  сякаш заразна е мойта тъгa………….

Беззащитна съм и търся помощ. Едва пристъпвам.  Опитвам се нещо да промълвя, но то няма смисъл.  Погледът ми сам говори.......... Тъга… Тъга….

Забравила съм как се плаче, какво са сълзи.  Забравила съм сякаш и себе си!  Вървя без мисъл, без път, като сянка - сякаш тялом вече не съм тук..................  Една прегръдка би ме  успокоила, една усмивка – би ме  ощастливила. Една целувка – би ми дала крила……………………

Падне ли ноща, аз пак ще  търся  светлинка - всяка нощ ме мъчи мисълта, че ще умра сама................ 

Господ ми е свидетел, че не искам това.............

Защо съм тъй сама………..Сама………..Сама.

 МарТоГа, 06*2014 г